Една снежинка те усети
Една снежинка те усети
Посветено с много топлина
В този студен и замръзнал свят,
осеян с преспи, поръсен с хлад,
пропит от мъка за обич с глад,
към тебе бързам в малкия град.
Да те докосна с обич и с теб да се слея,
за миг на устните мъжки с любов да блестя,
пътувала дълго, до теб да достигна сега,
с целувка по устни, да ти оставя следа,
след туй от желание по теб да се стопя.
А Ти да мислиш в омаята зимна -
"Аз ли съм била?"
Една снежинка кацна леко
на устните ти и със теб се сля,
пътувала навярно отдалеко
и търсила човешка топлина...
Една снежинка те усети
в света студен през зима,
поиска да сте слети,
поиска вечно да те има.
Докосна те снежинка бяла,
за теб пътувала с любов,
в кристалче обичта събрала,
дарила ти го в снежен зов.
Лидия Сиркавара
04.12.2010г
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лидия Сиркавара Всички права запазени
