Отрони се от окото ми тя
и падна върху твоята ръка.
Ти пое я и разбра, че това е тя -
моята малка искрена сълза.
Тя носи послание към твоята душа:
“Обичай ме и забрави !”
Но ти не вярваш вече, нали?
И тръгни си, макар, че те боли.
Знам, излъгах те аз,
но моля те, прости ми
и в тоз безкраен час –
не тръгвай, остани.
Сълза след сълза
се стичат от окото ми сега
и ти казват – прости
нали човешко е да се греши?
Но ти не вярваш вече,
тръгна си и след теб остана
една едничка се нарича тя –
моята малка искрена сълза.
© Яна Георгиева Всички права запазени