Не ме мамù по пътища неверни,
където се изгубвам във тъгата!
Не ми предлагай мигове блажени,
с които ще ми купиш свободата!
Не ме притискай да ти бъда вярна
и без промяна с теб да продължавам
да се потапям в сънищата чисти,
делящи днес от утрешното нямане!
Не се усмихвай ласкаво и мило,
сърцето си когато ти поднасям!
Не знаеш ли, че нямам вече сили
да продължавам с моето израстване!
Ако не беше твоята усмивка,
(макар че аз дори не те познавам),
едва ли щях да продължа да бъда всичко,
което искам, но едва ли заслужавам.
© Павлина Гатева Всички права запазени