Една вечер под Ябълката с Дявола
Вятърът зловещо свири ,
нозете ми хлад ги обвива,
в пустощта гарван лети,
Мрак земята завива.
Клони пращят,
Бродят сенки в тъмнината.
Звезди блестят,
плахо в небесата издига се луната.
Под ябълката кротко Дявол седи.
Усмихнат. Впил очи в мен.
С поглед всяка стъпка моя следи,
Чарът мy неустоим хваща ме в плен.
Миг по-късно Дяволът връз мене скача,
С голи ръце ме задушава,
От тялото ми душата изскача
Тишина писъците заглушава.
Изведнъж отварям очи,
Убиецът стои под ябълката застинал.
Сякаш всяко мое чувство заличи.
Всичко стана мигновено, а час e отминал.
Вървя без цел, без посока.
Единствено себе си на света обичам.
Оглеждам се като Нарцис в потока,
Пред образа във вечна любов се вричам.
Прие ме света такава, каквато съм.
Учи ме да виждам всичко истинско и живо,
Срещата с Дявола превърна се в сън.
Вече не е безчувствен образът в поточето пенливо.
Как се казвам продавач на ябълки ме пита,
Ева, с усмивка отвръщам аз.
Подсмихва се и той,
над нас гарван прелита.
Мрак земята повива,
неусетно отминал е час.
© Ами Тола Всички права запазени