Една вечер под Ябълката с Дявола

 Вятърът зловещо свири ,

 нозете ми хлад ги обвива,

 в пустощта гарван лети, 

 Мрак земята завива. 

 Клони пращят, 

 Бродят сенки в тъмнината.

 Звезди блестят, 

плахо в небесата издига се луната. 

 Под ябълката кротко Дявол седи.

 Усмихнат. Впил очи в мен. 

С поглед всяка стъпка моя следи, 

Чарът мy неустоим хваща ме в плен. 

 Миг по-късно Дяволът връз мене скача, 

С голи ръце ме задушава,

 От тялото ми душата изскача 

 Тишина писъците заглушава.

 Изведнъж отварям очи, 

Убиецът стои под ябълката застинал.

 Сякаш всяко мое чувство заличи. 

Всичко стана мигновено, а час e отминал.

 Вървя без цел, без посока. 

Единствено себе си на света обичам.

 Оглеждам се като Нарцис в потока, 

Пред образа във вечна любов се вричам.

 Прие ме света такава, каквато съм.

 Учи ме да виждам всичко истинско и живо, 

Срещата с Дявола превърна се в сън. 

Вече не е безчувствен образът в поточето пенливо.

 Как се казвам продавач на ябълки ме пита, 

Ева, с усмивка отвръщам аз. 

Подсмихва се и той,

над нас гарван прелита. 

Мрак земята повива,

неусетно отминал е час.