Една вълна
Вчера се разби една вълна... самотна,
пусна сетни сили... неусетно кротна.
Даже „Здрасти“ не можах да кажа,
името ù кратко се затри на плажа.
Тъй край мен си мина устремена,
в пясъка заспа, от път бе уморена.
Жално слънцето опита да докосне,
но друго не успя, освен обратно да се просне.
И чудя се какво видяла е,
какъв ли свят, тегоби преживяла е.
Дали щастлива е била във тази цел вековна,
дали е знаела, че чака участ по-злокобна.
Кратък бе животът ù, уви!
Другите притискаха я, казваха: „Умри!“
Големи бяха те, да, смели,
но лишени и от нежност, нищо не видели.
Бързо си отиде, както всъщност и дойде,
както вятърът в коси на мъничко дете.
Тихо и безшумно, хич без грохот,
не кат' другите – със грозна похот.
А мисията ù каква? Една -
море да не остане без вълна...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Богдан Иванов Всички права запазени
