Една вълна

11.08.2012 г., 17:26 ч.

Поезия » Пейзажна

598 0 2

Вчера се разби една вълна... самотна,

пусна сетни сили... неусетно кротна.

Даже „Здрасти“ не можах да кажа,

името ù кратко се затри на плажа.

Тъй край мен си мина устремена,

в пясъка заспа, от път бе уморена.

Жално слънцето опита да докосне,

но друго не успя, освен обратно да се просне.

И чудя се какво видяла е,

какъв ли свят, тегоби преживяла е.

Дали щастлива е била във тази цел вековна,

дали е знаела, че чака участ по-злокобна.

Кратък бе животът ù, уви!

Другите притискаха я, казваха: „Умри!“

Големи бяха те, да, смели,

но лишени и от нежност, нищо не видели.

Бързо си отиде, както всъщност и дойде,

както вятърът в коси на мъничко дете.

Тихо и безшумно, хич без грохот,

не кат' другите – със грозна похот.

А мисията ù каква? Една -

море да не остане без вълна...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

mariqslavova1947 (Мария)

2012-08-12T09:01:35+03:00

Хареса ми-успех!
batstefko1 (Ст)

2012-08-11T18:59:30+03:00

Хубаво е,особено поантата! Малко притесняват няколко технически грешки,но Вие ще го огледате още малко.