Вчера се разби една вълна... самотна,
пусна сетни сили... неусетно кротна.
Даже „Здрасти“ не можах да кажа,
името ù кратко се затри на плажа.
Тъй край мен си мина устремена,
в пясъка заспа, от път бе уморена.
Жално слънцето опита да докосне,
но друго не успя, освен обратно да се просне.
И чудя се какво видяла е,
какъв ли свят, тегоби преживяла е.
Дали щастлива е била във тази цел вековна,
дали е знаела, че чака участ по-злокобна. ...