Една забравена любов
Една любов оставих аз на рафта.
Прашаса тя с годините съвсем.
Не исках пак да я чета, защото знаех,
че ще я направя аз тотем.
Опитах се да стана айсберг
и чувствата си да смразя,
очите да затворя и да излъжа аз света.
И минаха години много, тя още там стои.
В душата ми надига бури,
а в сърцето ми кара да тупти.
И пазя я аз като антика
в архива на моята любов,
за мене тя е всичко.
За мен е смисъл за живот.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Иванова Всички права запазени
