Една звезда
Тиха нощ... Красива и безшумна.
Една звезда между стотици.
И странно - със звезди, а е безлунно...
Изгубили звездите са една сестрица.
Една звезда от свода падна.
И тихо тупна на земята.
Душата й тъмата грабна.
Остана само тишината.
Една сълза небето не отрони.
Една сълза за своята звездица.
Защо да плаче? Те са милиони...
Нали си има своята Зорница!...
А моята звезда от обич падна.
От обич към това небе.
Сама била за обич жадна...
и тъжна... точно като мен...
Една сълза окото ми опари...
Търкулна се и падна на земята.
Една душа, почти умряла,
огледа се в сълзата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Крис Всички права запазени
