16 jun 2006, 14:44

Една звезда 

  Poesía
930 0 10

Тиха нощ... Красива и безшумна.

Една звезда между стотици.

И странно - със звезди, а е безлунно...

Изгубили звездите са една сестрица.

 

Една звезда от свода падна.

И тихо тупна на земята.

Душата й тъмата грабна.

Остана само тишината.

 

Една сълза небето не отрони.

Една сълза за своята звездица.

Защо да плаче? Те са милиони...

Нали си има своята Зорница!...

 

А моята звезда от обич падна.

От обич към това небе.

Сама била за обич жадна...

и тъжна... точно като мен...

 

Една сълза окото ми опари...

Търкулна се и падна на земята.

Една душа, почти умряла,

огледа се в сълзата.

© Крис Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??