Еднакви
Обичам те, знам,
ти за мен си искра,
ти за мен си звезда,
ти за мен си страстта.
Аз приличам на теб,
ти приличаш на мен.
И двамата сме сами,
и двамата сме добри.
Колко пречи това, нали?
Ти опитваш се да си лош,
аз опитвам се да съм зла,
но и двамата имаме добра душа.
Ти бягаш от мен,
но пак се връщаш.
Аз отивам към теб,
но се обръщам.
Така докога ще се гоним,
така докога сълзи ще роним,
че сме сами,
че сме добри?
Аз те обичам,
не отричам.
Ти отричаш,
да ме обичаш.
Какво тогава изпитваш?
Не съм ти безразлична,
защото съм различна
или защото нещо в теб гори,
моля ти се, проговори.
Ти нямаш ангелска красота,
но притежаваш ангелска добрина.
Не искаш да ми се довериш,
за втори път в любовта да не изгориш.
Не се плаши,
а ме целуни.
Моята целувка ще ти докаже,
че само с добро ще те накаже.
26.11.2006г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симона Костадинова Всички права запазени
