Едничка обич ти остана
от многото едни любови -
защото нищо не забрави
и нищо лоша не и стори.
Със спомените днес живеем,
ах, тези спомени красиви!
На пошлост през сълзи се смеем,
на зрънцето добро се дивим.
Вървим по стръмната пътека,
ръка в ръка нагоре крачим.
От всеки храст и камък нека
надничат мигове-пазачи.
Не дават те за миг да стихне
едничка обич, с младостта ни.
Днес влюбено ще се усмихне
и с нас, до края, ще остане.
© Иван Христов Всички права запазени