Едно цяло
*** *** *** *** *** ***
Тя поиска парче от луната,
небето тактично не ѝ позволи.
Мракът изсвири лунна соната,
прегърна я нежно, нали са сами.
Говори, мълча и някак се влюби
в истинска, земна, красива жена.
От страх, че може да я загуби,
дари ѝ подарък, пълна луна.
Толкова страшно стана небето,
разсърдено, то извика звездите.
И прати мрака, там накъдето,
няма тъмница, а светли са дните.
Тогава в мракът се върна доброто,
забрави за кражби, измами и зло.
обичаше лудо и то е защото
жената до него и той са едно.
Явор Перфанов
01.05.2018
Г.Оряховица
:)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Явор Перфанов Всички права запазени
