*** *** *** *** *** ***

Тя поиска парче от луната,
небето тактично не ѝ позволи.
Мракът изсвири лунна соната,
прегърна я нежно, нали са сами.

Говори, мълча и някак се влюби
в истинска, земна, красива жена.
От страх, че може да я загуби,
дари ѝ подарък, пълна луна.

Толкова страшно стана небето,
разсърдено, то извика звездите.
И прати мрака, там накъдето,
няма тъмница, а светли са дните.

Тогава в мракът се върна доброто,
забрави за кражби, измами и зло.
обичаше лудо и то е защото
жената до него и той са едно.

Явор Перфанов
01.05.2018
Г.Оряховица

:)