7.05.2007 г., 9:59

Едно пораснало момиче

2.5K 0 12

   Едно пораснало момиче


Посрещам утрото с усмивка,
защото ти събуди ме,
с гореща целувка
и нежна, топлеща милувка.


В очите ти виждам страстта
и огнените пламъчета.
Червена роза ми подаряваш,
с празника ме поздравявяш.


За теб си оставам,
нежно кокиче.
Едно пораснало
вече момиче.


Което цъфти щастливо,
пред влюбените ти очи.
Душата ми е крехък, розов цвят.
По детски чисто е сърцето.


Не живее в клетка то.
Босонога тичам по росни поляни,
събирам в шепи
мечти разпиляни.


Любовта ти
ми дава криле
и запазва младоста
на моето лице.


Пожелавам си само едно.
До мен да тупти винаги
твоето искрено,
приятелско сърце.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стами Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Стами имаш хубави идеи опитваш се да ги изразиш в стихотворна форама, имаш усета но ти липсва малко теория - съвет много нежен и приятелски!
    Прочети някои неща от тук,
    ---> http://otkrovenia.com/forum/index.php?topic=2187.0
    дано са ти полезни.
  • И аз ти го пожелавам, Стами, макар и позакъсняла! Бъди вечно щастлива!
  • Прекрасно стихотворение ,Стами.
    С много обич за рожденничката.
  • Благодаря ви от сърце Никол и Ангел!!!
    Трогвате ме !!!Прегръщам ви и ви целувам всички!!!
  • Расти, расти, не остарявай!
    Цъфти, цъфти, не прецъфтявай!
    Красива като розов цвят,
    ти украсяваш този свят!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...