Едно щурче ме жегна тази сутрин...
Едно щурче ме жегна тази сутрин,
потънало под похлупака, който бие в мен
и без да се покривам със юрган от думи,
сънливо се родих, отронена от твоя плен.
И огнените пясъци танцуваха загадъчно
под нашите нозе, окъпани в любов -
дали не бяхме пили предостатъчно,
или се криехме под Богородичен покров?
Морето се опъна, зажадняло за земя,
две щипки сол се сляха във копнеж
и после, бягайки, намерихме врата
и я залостихме със приказен стремеж.
Потопих зениците си в твоите слънца,
протрих в цимента своя потреперващ страх,
а после те посипах с хиляди зрънца,
творение на общия душевен марш...
Златистата завеса се облече в шанс,
с ръцете си държахме древния покой,
нощта смирено ни понесе в транс
и всемогъщо ни заля със морски вой.
Една-едничка във прегръдките ти свита,
като дете се взирах в твоето лице...
Неволно осъзнах, че птицата - убита,
възкръсва, щом попадне в истинско сърце!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симона Гълъбова Всички права запазени
!