Еднопосочно
Еднопосочно
Еднопосочно ще вървя,
дори светът да се обърне.
Аз две и двеста разпилях,
на сладост и на сол обръгнах.
Да сея, без да жъна, свикнах,
живях без признак на живот.
Кога ли Господ ще ме викне
да плащам сметки като поп?
Но ще му кажа: - Боже, виж! -
замесих пръст, дъжда изплаках,
в последна дупка на каиш
душата си скопчах, но чакам
в оная, цъфналата ръж -
дори на оня свят да никне,
щом път ми отреди веднъж -
ще ида - само да ме викне!
Помагай, Боже, да вървя -
от днес за утре, ако скътвам
надежда, вяра и инат,
все някой ден ще свърши пътят.
А той, ако се умори -
ще ме боли - ти знаеш колко.
Тогава, Боже, ми прати
за цяр една по-силна болка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галена Воротинцева Всички права запазени
