По нея копнея,
но не мога да я имам.
Заради нея живея.
Чувствата ù да поемам.
Щом я видях тъй прекрасна,
тъй мила и нежна,
сякаш стара рана зарасна
и пламна любов неизбежна.
Въпреки всичко, не я спечелих,
някой от мен по-рано я грабна.
От другите хора сега се отделих,
сърцето ми толкова отслабна.
По нея копнеех.
От нея бях съблазнен.
Заради нея живеех.
Сега вече съм безжизнен.
© Константин Всички права запазени
сам можеш да го захвърлиш, да има перипетии преди да се намерите,
но да ти се вземе, това не се случва в Любовта, да го знаеш!
За първи стих- браво, добре дошъл!