Между четири стени... така ли?
По божие подобие?... едва ли!
Свободни, да са роби на чакали.
Незнаещи, че просто са се дали...
Душите плачещи в калта ли?
С очи очакващи медали!
Ръцете носещи товари,
Сърца преследващи метали...
Та, те дали не са мечтали?
Дали не биха се раздали?
Аз помня истински идеали,
Защо не бихме се предали!