Между четири стени... така ли?
По божие подобие?... едва ли!
Свободни, да са роби на чакали.
Незнаещи, че просто са се дали...
Душите плачещи в калта ли?
С очи очакващи медали!
Ръцете носещи товари,
Сърца преследващи метали...
Та, те дали не са мечтали?
Дали не биха се раздали?
Аз помня истински идеали,
Защо не бихме се предали!
© Pavlin Penchev All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
