Между четири стени... така ли?
По божие подобие?... едва ли!
Свободни, да са роби на чакали.
Незнаещи, че просто са се дали...
Душите плачещи в калта ли?
С очи очакващи медали!
Ръцете носещи товари,
Сърца преследващи метали...
Та, те дали не са мечтали?
Дали не биха се раздали?
Аз помня истински идеали,
Защо не бихме се предали!
© Pavlin Penchev All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
