Открих си го! Съмишленик, с когото
да тръскаме небето до зори,
преди светът да стане от леглото си,
да изпопадат всичките звезди.
Да съберем пенливото от песни-ручеи,
да си ушием с него пухкави следи,
та щом поемем в неизвестно утре,
наоколо ни да текат добри реки.
Да пресушим морето на смеха съвместно;
да изкачим предела на страстта и там,
отпуснали един връз друг ръцете си,
да отшумим върху разцъфнали полета блян.
Съмишленик намерих. Някой точно
неукротим като любов-съдба.
Приех да бъда вярната му реципрочна.
Той стана силата и ахилесовата ми пета.
© Таня Донова Всички права запазени