19.01.2020 г., 10:35 ч.

Его 

  Поезия » Философска
582 1 1

 ЕГО

 

Звукът от спомени и минало

 В главата ми отекват като песен

Било какво било , отминало,

А пътят ми нагоре веч е лесен.

 

Незнам какво ще стане утре,

Какво ми е подготвила съдбата,

Но знам, че дълбоко в мене,  вътре

Бавно стихва на егото борбата.

 

Не ми е лесно, още ме е яд,

Когато нещо се обърка,

Но егото, понякога  изпълнено с повече заряд

В работата на  сърцето ми се бърка.

 

 Очите грейват, главата ми  бучи,

 Кръвта във вените бушува…..

 Поемам дъх, духът мълчи

И спира егото да се бунтува.

 

Сега през времето поглеждам,

Обръщам се назад с умиление

Към онзи млад човек, изпълнен с плам

И много патос и въодушевление.

 

Но аз благодаря на този млад субект

За грешките, които е направил,

Че в тоз забързан, енергичен век

С живота някак съм се справил.

 

Но важното е не колко, как, къде

Спечелил си, се справяш и живееш,

А колко мъдрост си натрупал и закъде

Си тръгнал и какво ще преживееш.

© Hristo Hristov Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??