Ех любов, майко на раздора...
Ти жрицо на копнеж и страст.
Ти, лисицо стара... Поднасяш
на човека сладост, изгаряш
го от страст с любов.
Ех, любов... И същина и нежност.
Ти птицо без крила!?
Залъгваш, всекиго да полети
в безкрая... Но всъщност
в пропаст тъмна пускаш го
да полети. И за какво ли?
А може би защото искаш
сърцето си да омърсим.
Но въпреки това за тебе стихове
ще пишем...
За тебе вечно ще горим!
Защото знаем, че дорде те има...
И ние тука с тебе ще горим!
© Ангел Всички права запазени