1.09.2017 г., 23:40

Ех любов

482 1 6

Ех любов, майко на раздора...

Ти жрицо на копнеж и страст.

Ти, лисицо стара... Поднасяш 

на човека сладост, изгаряш

го от страст с любов.

 

Ех, любов... И същина и нежност.

Ти птицо без крила!?

Залъгваш, всекиго да полети

в безкрая... Но всъщност

в пропаст тъмна пускаш го

да полети. И за какво ли?

 

А може би защото искаш

сърцето си да омърсим.

Но въпреки това за тебе стихове

ще пишем...

За тебе вечно ще горим!

Защото знаем, че дорде те има...

И ние тука с тебе ще горим!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви приятели вашите коментари означават много за мен!На всички пожелавам хубава и незабравима съботна вечер!Марго☺,Васе☺,Виле 🐝,Павлина☺,Веси радвам се да те видя отново сред нас☺!Прегръдки!!!
  • Пиши, Ачо, пиши за любовта! Поздравявам те за този стих, както и за останалите, които си споделил през последните два месеца! Прочетох ги с удоволствие. Поздрави!
  • Много точно си го изразил, Ангеле! Вече съм напълно сигурна, че този " ад" и "рай" ни е дар божи, за да опознававе себе си и света около нас.Желая ти успехи!
  • Ето, Ангелче, искаше да пишеш за любов и си писал. Замислих се, че понякога сме големи мазохисти. Обичаме, раняват ни или ние раняваме, но пак искаме още и още. Браво за стихчето. Поздрави.
  • Няма отърване от нея, все след нас върви! Поздрави!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...