Sep 1, 2017, 11:40 PM

Ех любов 

  Poetry
324 1 6

Ех любов, майко на раздора...

Ти жрицо на копнеж и страст.

Ти, лисицо стара... Поднасяш 

на човека сладост, изгаряш

го от страст с любов.

 

Ех, любов... И същина и нежност.

Ти птицо без крила!?

Залъгваш, всекиго да полети

в безкрая... Но всъщност

в пропаст тъмна пускаш го

да полети. И за какво ли?

 

А може би защото искаш

сърцето си да омърсим.

Но въпреки това за тебе стихове

ще пишем...

За тебе вечно ще горим!

Защото знаем, че дорде те има...

И ние тука с тебе ще горим!

 

 

© Ангел All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ви приятели вашите коментари означават много за мен!На всички пожелавам хубава и незабравима съботна вечер!Марго☺,Васе☺,Виле 🐝,Павлина☺,Веси радвам се да те видя отново сред нас☺!Прегръдки!!!
  • Пиши, Ачо, пиши за любовта! Поздравявам те за този стих, както и за останалите, които си споделил през последните два месеца! Прочетох ги с удоволствие. Поздрави!
  • Много точно си го изразил, Ангеле! Вече съм напълно сигурна, че този " ад" и "рай" ни е дар божи, за да опознававе себе си и света около нас.Желая ти успехи!
  • Ето, Ангелче, искаше да пишеш за любов и си писал. Замислих се, че понякога сме големи мазохисти. Обичаме, раняват ни или ние раняваме, но пак искаме още и още. Браво за стихчето. Поздрави.
  • Няма отърване от нея, все след нас върви! Поздрави!
  • А, как иначе дасе освети бездната, ако не падаме в нея като влюбени, горящи метеори?
Random works
: ??:??