Ех, Любов!
Здравей, любима, пак съм аз!
Послал пред теб своите мечти те моля,
пристъпвай нежно, не ги гази.
Сърце тъй меко, с любов преливащо
в ръцете си държиш.
Не впивай нокти с отрова,
не го превръщай в стомана ти.
Ако знаеш колко те обичам,
ако знаеш как боли!
Защо си тъй студена,
защо не ме разбираш и мълчиш?!
Нима не съзнаваш, че живота ми е отрова,
а лек си само ти?!
Не взема ли дневната си доза,
застивам в мрачен образ и стоманата по мен пълзи.
Махам, викам и крещя, свободен искам
в любовта да полетя.
Но полет без криле, свобода с окови
не зная и не съм чувал досега.
В теб е ключа от моите окови,
а крилете си само ти!
Чакам те, върни се, бъди до мен!!!
Послал пред теб своите мечти те моля,
пристъпвай нежно, не ги гази.
Сърце тъй меко, с любов преливащо
в ръцете си държиш.
Не впивай нокти с отрова,
не го превръщай в стомана ти.
Ако знаеш колко те обичам,
ако знаеш как боли!
Защо си тъй студена,
защо не ме разбираш и мълчиш?!
Нима не съзнаваш, че живота ми е отрова,
а лек си само ти?!
Не взема ли дневната си доза,
застивам в мрачен образ и стоманата по мен пълзи.
Махам, викам и крещя, свободен искам
в любовта да полетя.
Но полет без криле, свобода с окови
не зная и не съм чувал досега.
В теб е ключа от моите окови,
а крилете си само ти!
Чакам те, върни се, бъди до мен!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Константин Димитров Всички права запазени
