Здравей, любима, пак съм аз!
Послал пред теб своите мечти те моля,
пристъпвай нежно, не ги гази.
Сърце тъй меко, с любов преливащо
в ръцете си държиш.
Не впивай нокти с отрова,
не го превръщай в стомана ти.
Ако знаеш колко те обичам,
ако знаеш как боли!
Защо си тъй студена,
защо не ме разбираш и мълчиш?!
Нима не съзнаваш, че живота ми е отрова, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация