Sep 6, 2007, 11:30 AM
Ех, Любов!
Здравей, любима, пак съм аз!
Послал пред теб своите мечти те моля,
пристъпвай нежно, не ги гази.
Сърце тъй меко, с любов преливащо
в ръцете си държиш.
Не впивай нокти с отрова,
не го превръщай в стомана ти.
Ако знаеш колко те обичам,
ако знаеш как боли!
Защо си тъй студена,
защо не ме разбираш и мълчиш?!
Нима не съзнаваш, че живота ми е отрова,
а лек си само ти?!
Не взема ли дневната си доза,
застивам в мрачен образ и стоманата по мен пълзи.
Махам, викам и крещя, свободен искам
в любовта да полетя.
Но полет без криле, свобода с окови
не зная и не съм чувал досега.
В теб е ключа от моите окови,
а крилете си само ти!
Чакам те, върни се, бъди до мен!!!
Послал пред теб своите мечти те моля,
пристъпвай нежно, не ги гази.
Сърце тъй меко, с любов преливащо
в ръцете си държиш.
Не впивай нокти с отрова,
не го превръщай в стомана ти.
Ако знаеш колко те обичам,
ако знаеш как боли!
Защо си тъй студена,
защо не ме разбираш и мълчиш?!
Нима не съзнаваш, че живота ми е отрова,
а лек си само ти?!
Не взема ли дневната си доза,
застивам в мрачен образ и стоманата по мен пълзи.
Махам, викам и крещя, свободен искам
в любовта да полетя.
Но полет без криле, свобода с окови
не зная и не съм чувал досега.
В теб е ключа от моите окови,
а крилете си само ти!
Чакам те, върни се, бъди до мен!!!
© Константин Димитров All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Благодаря!!!
-
Много силен стих!Браво!Поклон пред такава любов!
-
Силен и откровен стих!
Но нали знаеш,че не можем никой да накараме да ни обича!
хубаво пишеш !
Поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
/ но моля те, подреди го, за да стане още по-чудесен стих!/