LONTANA (Даша)
246 1356
12.04.2008 г., 9:30 ч.

Ех... Санчо... 

  Поезия
821 0 13
 

ЕХ,  САНЧО...

 

 

Тежат ми думите.

И разпиляха се.

Събирам ги.

Нечути.

Излишни.

Неказани.          

Тъпча куфари

с ненужните истини,

с езици изтръгнати,

оплюти,

отхвърлени,

смазани.

Грешите, играчи!

Не искам петаче

за моята истина.

Недоимъкът не ме плаши -

на тялото малко му трябва,

но душата ми... плаче...

Тя може да живее сама,

може да страда без обич, но...

не може  да живее с лъжа.

Душата ми плаче, приятелю Санчо,

че слободията наричат днес "свобода",

че копията са дървени фалоси,

че Дулсинеите на витрината

имат цена,

а брони без рицари,

в мъглата изгубени,

на Росинанти играят

в блата.

Че за "юнакът балкански"

Свободата

е в пустинята черна

оранжев мираж.

Че днес поети

изкачват върха

на крехките рамена

на...  деца.

Удобна амнезия.

Забравили, че Поетът    

стигна до Вола с крила

и на върха на острата сабя

намери безсмъртие,

чест,

Свобода.

Чуваш ли, Санчо,

как плаче душата ми?

Че тъне в бедност и чалга,

и гине България.

От вятърни мелници

смляна.

Че царете й днес

до кости са голи,

принцесите -

по накит от птичи пера,

а всеки Дон Кихот -

някъде разпнат.

 

 

 

 

© Даша Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Душата ми плаче! ...за всеки Дон Кихот - някъде разпнат...
  • Силно е, макар и пропито от безсилие...
  • Обеца си ми, защото нещата са двустранни.Това ми е мисълта,че всички трябва да те чуят.Евентуалните бъдещи жертви и "престъпниците".


    ПАДАРКАТА И КЪРВАВИТЕ СЛИВИ

    За смет-сливи.
    За сливите-злато.
    Накрая... компот!
    И много сакати.

    А падарката запали табелите.
    "Момичета,защо ли ги писах!?"
    Извади цигара от табакерата,
    мисли:"Къде ли се залисах
    та очукаха сливите
    а бяха зелени."
    Кръв тече по гривите.
    По конете на ергените.


    А тя гърдите си разкъса.
    Риза изпреде.
    Платното с кървите
    и Биляна няма да избели...


    твърдо съм ЗА твоята позиция и борба.
  • "Че днес поети

    изкачват върха

    на крехките рамена

    на... деца"

    А какво пречи на всеки да подкрепи прохождащата идея на дете с едно БРАВО, което е най-големия стимул, защото по-този начин човек се чувства значим, а значимостта е велик стимул за развитие!
    Прегръдка, Даша!
  • Не знам какво да напиша... Само ще отбележа, че прочетох, осмислих и ти се възхитих. Благодаря ти за този стих, Даше, защото той е доказателство, че един Дон Кихот е слязъл от кръста. И пише поезия.
  • Благодаря Даша!!!!
    Юмручен е стиха ти!
  • Благодаря на всички за прочита и на онези, които оцениха.
    "Онази тема" ме вълнува Смешко по няколко причини - че ненавиждам гавра с хора, още повече с млади хора, а, за съжаление, го наблюдавам. Просто някои се възползват от тяхната неопитност, докато другите им ръкопляскат. И се гневя, от което, разбира се, само губя. И го разбирам, и пак... Какво да правя, такава ми е зодията, затова не се вписвам в общия тон на купона.

    А защо съм ти обеца на ухото, представа си нямам.
  • Даша, вълнуваш!!!
  • осъзнах се след това "е..." ще ти напиша друго ... във всяко едно твое произведение е застъпена "онази тема " ... толкова силно и реално и болезнено го носиш в себе си ...(не знам и не искам да знам кой кога и как и на кого ) но ... обица на ухото си ми Даша... обица ...
  • Приеми възхитата ми!
    Аплодисменти,Даша!
  • е...
  • Благодаря, Радослав. Твоята оценка значи много за мен.
  • СИЛНО! Но докато има хора като теб, има и надежда! Поставям една заслужена шестица - и за стиха, и за позицията! Поздрави, Даша!
Предложения
: ??:??