7.09.2017 г., 13:47  

Ей тъй - приказвам си

761 3 12

Когато имам време, го прекарвам
на моята лехичка в сайта.
Реколтата, която тук  изкарвам,
измерва се във килобайти.

На ден по дваж, по триж, а че и нощем,
разсаждам, и поливам, и копая.
Но рàзсадът  е деликатен. Още
при саденето трябва да се знае.

Не го ли боднеш в здрава почва,
за него грижи, ако не положиш,
да вехне бързо-бързо почва
и много лесно е да се изложиш.

 

Защото той е специален - думи.
Да - силни, слаби, нежни, груби...
Не ги ли подредиш във ред разумен,
реколтата си ще погубиш.

 

И трябва с четири очи да гледаш,
за плевелите често да надничаш.
Загиват някога по  N- брой  реда,
но важно е плодът да е  приличен.

О, не мислете, че акъл ви давам!...
Ей тъй, приказвам си, додето
по моята лехичка си минавам
да обера узрелите куплети...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роберт Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • С известно закъснение ти благодаря за посещението и този коментар, Пепи!..Лека вечер!..
  • Така, така, трябва да обгрижваме посятото....От нищо - нещо правиш,Роби! Много е хубаво!
  • И аз благодаря, Ели!...Мнението ти значи много за мен!...
  • Доста деликатно ни показваш, Роби, как се прави хубава поезия...
    Благодаря и поздрави!
  • Благодаря на всички, спрели се тук, коментирали и оценявали!...
    Силвия, само заради теб, защото си приятел и ходатайстваш, ще оставям по някой за цвят, да красят лехичката ми...

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...