29.08.2012 г., 13:28 ч.

Ежедневие 

  Поезия » Гражданска
440 0 0

                Ежедневие

 

  Като на шега обидиха ме снощи,

пътувайки с тролея към дома,

но аз преглътнах – не казах нищо,

само си помислих: от нерви е това.

 

  Пред блока гледам няколко деца,

между колите палят си хартийки.

Поскарах им се: - бива ли така!?

  А те: простреляха ме с иглени фунийки.

 

Ядосан влязох. Зачаках асансьора,

 застанал чинно като млад войник,

но той не идва. Събраха се и хора,

и ето един ми кресна с нервен тик:

 

 - Хайде, бе, човече, копчето натискай,

 не виждаш ли, че стана вече снощи!

 Та аз ли съм виновен, че около триста

  в един вход живеем като живи мощи.

 

  Вкъщи и жената взе да ми нарежда:

  - С часове те няма! Бясна съм от яд!

 Какъв живот! - си викам. И никаква надежда

  за нещо по-добро в тоя калпав свят!

 

© Цвятко Илиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??