Ежедневие
Като на шега обидиха ме снощи,
пътувайки с тролея към дома,
но аз преглътнах – не казах нищо,
само си помислих: от нерви е това.
Пред блока гледам няколко деца,
между колите палят си хартийки.
Поскарах им се: - бива ли така!?
А те: простреляха ме с иглени фунийки.
Ядосан влязох. Зачаках асансьора,
застанал чинно като млад войник,
но той не идва. Събраха се и хора,
и ето един ми кресна с нервен тик:
- Хайде, бе, човече, копчето натискай,
не виждаш ли, че стана вече снощи!
Та аз ли съм виновен, че около триста
в един вход живеем като живи мощи.
Вкъщи и жената взе да ми нарежда:
- С часове те няма! Бясна съм от яд!
Какъв живот! - си викам. И никаква надежда
за нещо по-добро в тоя калпав свят!
© Цвятко Илиев All rights reserved.