2.02.2021 г., 23:46

Ежедневие

561 0 4

Сутринта започва с изкушение-
да се гръмна ли или да скоча от балкона.
Ама все си мисля, че не е решение
да си тегля два патрона.
Ще ставам, то се е видяло.
Домочадието реве от глад.
Кучетата вият на умряло.
Трябва и да купя хляб.
Чиниите от мивката ме гледат,
по земята е пълно с играчки.
Ох, и дяволите да ги вземат,
кой измисли тез прахосмукачки?
Хладилника е празен до кости,
пералнята е пълна, коша също.
Обадиха се, ще ми идват гости.
Лошо ми е и ми се повръща.
Преживяхме и обяда.
Време е и да почистя.
Ама, че досада.
Пак си мисля как да се очистя.
Следобяд е време за почивката.
Лягам си с дете и 10 плюшени играчки.
То опитва да ме задуши със завивката.
Тез деца вярно нямат спирачки.
Вечерята не коментирам.
Няколко счупени чаши и наводнение.
Мисля, че започвам да се депресирам.
Ще се гръмна вече, няма съмнение.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бисерка Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...