2.02.2021 г., 23:46

Ежедневие

562 0 4

Сутринта започва с изкушение-
да се гръмна ли или да скоча от балкона.
Ама все си мисля, че не е решение
да си тегля два патрона.
Ще ставам, то се е видяло.
Домочадието реве от глад.
Кучетата вият на умряло.
Трябва и да купя хляб.
Чиниите от мивката ме гледат,
по земята е пълно с играчки.
Ох, и дяволите да ги вземат,
кой измисли тез прахосмукачки?
Хладилника е празен до кости,
пералнята е пълна, коша също.
Обадиха се, ще ми идват гости.
Лошо ми е и ми се повръща.
Преживяхме и обяда.
Време е и да почистя.
Ама, че досада.
Пак си мисля как да се очистя.
Следобяд е време за почивката.
Лягам си с дете и 10 плюшени играчки.
То опитва да ме задуши със завивката.
Тез деца вярно нямат спирачки.
Вечерята не коментирам.
Няколко счупени чаши и наводнение.
Мисля, че започвам да се депресирам.
Ще се гръмна вече, няма съмнение.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бисерка Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...