2 февр. 2021 г., 23:46

Ежедневие

566 0 4

Сутринта започва с изкушение-
да се гръмна ли или да скоча от балкона.
Ама все си мисля, че не е решение
да си тегля два патрона.
Ще ставам, то се е видяло.
Домочадието реве от глад.
Кучетата вият на умряло.
Трябва и да купя хляб.
Чиниите от мивката ме гледат,
по земята е пълно с играчки.
Ох, и дяволите да ги вземат,
кой измисли тез прахосмукачки?
Хладилника е празен до кости,
пералнята е пълна, коша също.
Обадиха се, ще ми идват гости.
Лошо ми е и ми се повръща.
Преживяхме и обяда.
Време е и да почистя.
Ама, че досада.
Пак си мисля как да се очистя.
Следобяд е време за почивката.
Лягам си с дете и 10 плюшени играчки.
То опитва да ме задуши със завивката.
Тез деца вярно нямат спирачки.
Вечерята не коментирам.
Няколко счупени чаши и наводнение.
Мисля, че започвам да се депресирам.
Ще се гръмна вече, няма съмнение.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бисерка Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...