Ежка Таралежка
Ежко плаче и ридае:
Зайо с него не играе,
че си има той бодли -
остри са като игли.
Зайо хукна надалече,
няма го при Ежко вече
и за него той нехае,
а с другарчета играе.
Ежко, свил се на кълбо,
плаче до едно дърво,
но видя го Таралежка
и пристъпва бавна, тежка.
И от този ден насам
Ежко вече не е сам,
има вече той другарка -
Таралежка мила, малка.
Зайо с него не играе,
че си има той бодли -
остри са като игли.
Зайо хукна надалече,
няма го при Ежко вече
и за него той нехае,
а с другарчета играе.
Ежко, свил се на кълбо,
плаче до едно дърво,
но видя го Таралежка
и пристъпва бавна, тежка.
И от този ден насам
Ежко вече не е сам,
има вече той другарка -
Таралежка мила, малка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иванка Морарова Всички права запазени
