Влакът ми бе електричка,
спиращ на малките гари,
в Бов, Желен, Владо Тричков -
толкова хора откарах.
Взели жената, децата,
бързат, "че в Своге - пазарът!",
трудно засмели лицата,
"Имам ли вече заплата?".
Много истории чувах,
малки, големи и ... лични.
Толкова дълго пътувах,
Искър ми беше сестричка. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация