Една муха с размери средни
неканена, невикана от никой,
безочливо и нагло, най-спокойно
по млякото на Минчо си пълзеше.

Издебна тя, тварта коварна
моментното разсейване на Минчо,
и хоп, от чашата със топло мляко
на Минчовия нос в миг озова се.

Ала моментът тук мухата не уцели,
защото силен плясък със ръце последва.
И между двете длани Минчови сега
намери се нещастната муха.

Със двата пръста на едната си ръка
поднесе Минчо към очите си мухата.
Усмихна се със половин уста:
- Сега аз таз муха ще умъртвя!

Премигна той във ярост дива.
Сърцето му от гняв преля.
Ала във следващият миг разколеба се,
че Божа твар бе таз муха.

Но люто се закани Минчо на мухата,
че ако пак това се случи, тъй да знай,
краката  ще ù счупи с чук голям,
крилата  ще ù среже със трион,
а във клепачите ù, на очите,
две клечки от кибрит  ще сложи.