tanelia
24 резултата
  1412 
  1292 
  1101 
Отвори с усилие очите си и се огледа бавно. Беше сам в малка бяла стая, захвърлен, отписан от живите. Чакаха го всеки момент да се пресели в отвъдното. Плачеше му се, а не можеше да отрони нито една сълза. Никой не влизаше при него и никой от близките му хора не го посещаваше. Наистина беше напълно ...
  886 
  1965 
В градината на мойта младост
старица тихичко седеше.
И със усмивка, нежна, мила
тя бавно думите редеше.
Отмина твойта пролет дивна. ...
  611 
Любовта е всичко в живота ни земен.
Тя е ангел хранител, звезда пътеводна,
светлина и надежда, вяра и сила,
нежност и радост, щастие, вярност.
Щом има любов във дните ни светли, ...
  1088 
Небе, звезди, море и бриз.
Целувка, шепот нежен.
Крила на птица, аз и ти.
Сърца, усмивки. свежест.
Прегръдка, радост, две ръце. ...
  724 
Душа – Вселена носиш ти.
Сърце богато, със широка кройка.
Очи отворени, добри.
От тях извира, светлина струи.
Когато гледам в твоите очи, ...
  606 
Тя беше живо, мислещо същество, но те не виждаха това. Бяха слепи и глухи. Не усещаха обичта, която им даваше. Търпеливо понасяше всичко, което ù причиняваха вече толкова много време. Безкрайно много време.
Какво ли не им даде: храната си, облеклото си, красотата си, любовта си. Даде им всичко от се ...
  1205 
Една муха с размери средни
неканена, невикана от никой,
безочливо и нагло, най-спокойно
по млякото на Минчо си пълзеше.
Издебна тя, тварта коварна ...
  668 
Събуди се, треперейки. Студена пот изби по челото му. Не му достигаше въздух. Върху гърдите му сякаш имаше огромна скала. Беше тъмно и страшно. Звуците, идващи от горе го вледеняваха. Обзе го паника. Опита се да помръдне – напразно. Вдигна едната си ръка и докосна тавана на капака, който го притиска ...
  1274 
И нека съществува светът.
И нека съществата живеят.
И нека да бъде любов.
И нека да няма страдания.
И нека ден след ден тази любов ...
  1022 
Обичам те и днес, и вчера.
Обичам те и утре аз.
Обичам те дори когато
ухаеш леко на талаш.
Обичам вечерите с тебе, ...
  794 
Стара Загора, мой град на мечтите!
На поетите вечни, с широки души!
На правите улици, вълшебно ухаещи,
с упояващо нежен аромат на липи!
Нощем небето над теб е обсипано ...
  638 
Нощта бавно разстилаше своята черна пелерина, с която обгръщаше крехките рамена на Лидия. Тя седеше в едно кресло в тъмната стая и беше вперила очакващ поглед към вратата. Имаше чувството, че стои така цяла вечност, а всъщност бяха изминали само десет минути.
Намираше се в една от стаите на хотел, к ...
  803 
Когато нищо друго не остане.
Когато си отиде любовта.
Не съжалявай, че преживял си драма.
Така навлизаш в лоното на мъдростта.
Изкачваш стъпала едно след друго. ...
  575 
Фелисия бе красива. Буйната й грива се развяваше под нежния полъх на южния вятър. Опашката й придаваше неземна фееричност. Денят започваше, а Фелисия бе неспокойна, какво ли щеше да се случи днес? Тя вдигна глава и погледна към небето, сякаш го умоляваше да бъде все така синьо и галещо. Големите й в ...
  645 
Мила,
слънцето изгря.
Направил съм кафе.
Закуска съм приготвил.
Стани. ...
  610 
Бяла светлина, поток извира
в дълбочина от нейната душа.
Благословена от Твореца да лекува
душата първо, после и плътта .
Не лека орисия, отговорност ...
  1512 
Една душа от финото космическо поле
се скита из дебрите на земната материя.
Душена от грубите вибрации на битието,
диша малки глътки от земната поквара.
Диша, за да изпълни мисията своя, ...
  643 
Дяволът си дъщери роди.
Не една, не две, а цели три.
Но после това той промени
и себе си с четвърта уреди.
Алчност първата нарече. ...
  862 
Живял някога един Цар. В неговото царство на почит били Лъжата, Лицемерието, Неблагодарността и Недоверието. Царят страдал от безброй комплекси, но никога не си признавал. Най-много от всичко обичал да се чувства нещастен. Това било негово обичайно състояние, от което никога не излизал. Този Цар не ...
  1988 
Ани котенце си пожела.
Подариха ù го чак сега.
Дълго, дълго чака тя,
но дочака радостта!
Котенцето тъй гальовно, ...
  691 
Предложения
: ??:??