juliet007 (Эоя Михова)
154 1213
8.07.2007 г., 18:12 ч.

Ела 

  Поезия
690 0 7
                                              Ела, аз те търсих във времето,
                                             през огньове и бури летях,
                                             все напред, все напред към сърцето ти,
                                             без да чувствам умора и страх.


                                              Ела, колко дълго очаквах,
                                              да почувствам как огънят в мен,
                                              се разпалва по-силен от всякога,
                                              и обгръща ме в свойте ръце.


                                              Ела, нека двамата с тебе,
                                              да се слеем, горящи,  сега,
                                              и тогава отново сърцето ми,
                                              ще се върне при мене. Ела!
                                           

© Эоя Михова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??