Ела
Ела, аз те търсих във времето,
през огньове и бури летях,
все напред, все напред към сърцето ти,
без да чувствам умора и страх.
Ела, колко дълго очаквах,
да почувствам как огънят в мен,
се разпалва по-силен от всякога,
и обгръща ме в свойте ръце.
Ела, нека двамата с тебе,
да се слеем, горящи, сега,
и тогава отново сърцето ми,
ще се върне при мене. Ела!
през огньове и бури летях,
все напред, все напред към сърцето ти,
без да чувствам умора и страх.
Ела, колко дълго очаквах,
да почувствам как огънят в мен,
се разпалва по-силен от всякога,
и обгръща ме в свойте ръце.
Ела, нека двамата с тебе,
да се слеем, горящи, сега,
и тогава отново сърцето ми,
ще се върне при мене. Ела!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Эоя Михова Всички права запазени
