Ела
Ела, подай ми твоите ръце,
днес аз те водя.
Ще ахнеш като палаво момче
пред необятността на кръгозора.
Очите си широко отвори
за прелестта и красотата
на птиците, цветята и луната,
на хората дори!
На самолета, гордо що лети в небето,
на кораба със алени платна в морето,
на сградите, що извисили са снага в града ни шумен -
те също носят красота в живота ни безумен!
Ела и довери ми се -
поне веднъж от толкова години.
Нима подвела съм те досега?
Ела и прегърни ме.
© Стела Х Всички права запазени