Ела да помълчим
Земя,
обич от очите ми струи
и те залива.
Някои си мислят, че е слънцето.
Други пък си мислят, че дъждът е,
който се провира през листата
и милва коренчето на доброто.
Обич от очите ми струи
и топлина от пръстите извира,
да топли моя ден.
А той е качен горе, на върха,
и светлата му дреха в долината
обгръща всичко.
Ела и ти в прозирната му крепост!
Преди да се намери пак един
да предаде ключа от тъмнината,
под прагчето на изгрева подпъхнат.
Знам, утрешният ден ще бъде чужд.
Не го познавам, нито знам езика му.
Затуй на днешния да се нагледам,
да се наплача, да се наприказвам.
Ела и ти!
Ела, да бъдем двама,
когато тоя ден ще ни предава
на тъмнината и на тишината.
Аз как дойдох със тебе в песента?
Ела и ти.
Ела да помълчим.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Райчо Русев Всички права запазени
