Ела и прегърни ме
Протегнах си ръцете,
побегнах, да настигна ветровете!
А те от мен се скриха
сред на тиха пролет из листята!
Претрепнах аз, понеже дъх ми бе това -
полъх сив сред тишината!
А очите, ах, тез очи, от тъга посивели,
и таз вечер не спят,
от умора и страх - натежали!
И кога се небе пред тях запременя,
под звездите с надежди блестят!
Ела и прегърни ме,
сред този мрак към утрото върни ме,
аз съм тук, ела и погледни ме!
Че самота изпи туй сърце, та с песен на дъх ми да скача
и сега са само очите да виждат на любов ми следите
и прах от сърце ми по тесний път на мечтите!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Данаилова Всички права запазени
