Протегнах си ръцете,

побегнах,  да настигна ветровете!

А те от мен се скриха

сред на тиха пролет из  листята!

Претрепнах аз, понеже дъх ми бе това -

полъх сив  сред  тишината!

А очите, ах, тез очи, от тъга посивели,

и  таз вечер не спят,

от умора и страх - натежали!

И кога се  небе пред тях запременя,  

под звездите с надежди блестят!

Ела и прегърни ме,

сред този мрак към утрото  върни ме,

аз съм тук, ела и погледни ме!

Че самота изпи туй сърце, та с песен на дъх ми да скача

и сега са само очите да виждат на любов ми следите

и прах от сърце ми по тесний път на мечтите!