MuppetGirl
26 резултата
И понякога страдам,
дори в тихите ласки на дъждовния град,
който заспива замлъкнал с вечерния хлад.
Понякога спомням
как тия листа живяха в красота ...
  570 
Аз тъй съм плаха,
а на теб се струвам тъй неуловима,
леко те докосвам
и ти изпитваш жад неутолима.
Лед съм аз, от скреж съм, ...
  607 
Видяла безумна красота,
заплака женска душа
и сълзи и в сърцето изсъхват,
както съхне в земята дъжда
и както вехне на роза цвета... ...
  651 
И никой не узна,
сред тая жадна пустош,
кога се плач ми роди,
от тъмний пясък се отрони,
от сърце, което отново скърби. ...
  645 
Поетът проплака с очи натъжени
и картини видя тъй премрежени,
през прозорец студен, в студ оковал се,
пред спомен засмен, навън разпилял се!
А там се сняг понесе, ...
  751 
Настъпи плаха утринна искра,
сред безбрежна, бурна синева,
трепетна, красива и сама!
А подир настла се и мъгла,
нанизана из сребриста тишина! ...
  721 
Тая есен беше пролет,
ала по-красива бе,
лека с тихий вятър - чиста кат дете.
А нейний цвят стана цветът на пеперуда...
и ясно слънце по листата и цветята! ...
  668 
Листец, полегнал плахо
сред свежата трева
и цвят му - ярък, кат звезда,
проблесна под дълбока синева.
И секунда бе това... ...
  682 
Празна стая, пълна с мечти,
спомен трепетен звъни,
ека между замлъкнали ъгли
и сенки, невидени от проплакали очи!
Тая стая тиха е сега, ...
  645 
Страст ли е тоз летен вей,
огън сред безбрежни океани,
идва с трясък, гръм - бесней
и туй е мойта душа!!!
А сърцето се от огън запали, ...
  697 
Тихо е,
плачът е мойто мълчание!
Без ропот,
аз сторих своето признание!
И тъга е в очите заспала, ...
  644 
Аз виждам с очи си небеса,
сини -
необятна дива синева!
Аз виждам палеща дива искра -
слънце в тъмна душа! ...
  813 
Нощта е по пътя си спряла,
на прага на есенно утро.
На пътека си мрака постлала
и песен със сълзи запяла.
А тез' сълзи в роса се облекли ...
  811 
Чуй ме, аз съм тук,
сред твойта стая,
в тая тишина!
Близо съм,
с дъх си мене ще сетиш - ...
  688 
Тръгваш по пътя и тоя път е дълъг и страшен. Вперваш очи и виждаш колко далеч се простира. Как е тихо и колко си сам. А пътеката пред тебе е прашна, с натрошени стъкла от бутилка кърваво вино, изпита до дъно и натрошена на милиарди прашинки. Когато е нощ, те със звездите блестят, а когато е ден, те ...
  1235 
Докато дъх ми сред гръд си трепери,
докато топло е тяло от пепел и жар,
докато грее слънце и огън в пожари,
докато сърце ми плът си не жали,
ала в трепет живей, ...
  696 
Протегнах си ръцете,
побегнах, да настигна ветровете!
А те от мен се скриха
сред на тиха пролет из листята!
Претрепнах аз, понеже дъх ми бе това - ...
  954 
Не плачи, моя върба,
щом докосва те здрача,
виж, над теб са пъстри небеса!
Жадува туй небе за златните листя -
косите твои - искряща утринна звезда! ...
  878 
Съжалих себе си пак, че потърсих денем звездите,
че посипах със сълзи очите
и че недостойни сторих мечтите!
Защото е тъмен пътят пред мен
и сенки скрили са стария ден. ...
  594 
Чуй ме ти, аз виждам те,
че плахо си сърце!
Ах, тоз шум, тез треперещи ръце!
Навред светът лицето си грози
с безцветни улици, ...
  687 
Сещам те, далеч си от всяка забрава.
Сещам те на зелена, мека морава.
Когато е огън, слънце е пак да изгрява,
когато е буря, повей страсти навява!
Чувам те, ти си онуй вдъхновение, ...
  763 
Зелени пътеки, неравни
тоз път изглеждат,
и клони с обаяние
в покаяние се навеждат.
Слънце блазни тез равнини, ...
  643 
Клоне се прострели,
към небе си път чертаят.
И лъчите натежели.
Дошли в сън да те омаят.
  632 
По дългия път вятъра тръгнал
с боси крака
и не спи,а върви,
денем и нощем,
подир света се върти. ...
  896 
Чудни са приказни сенки,
по пътя наспрели!
Ярко искрят в нощта!
Животът сърцето в прах го превърна,
блестящ сред нощна мъгла. ...
  699 
И нека бъде чист
пред мене тоя път,
със сладости осеян
и с твоя смях.
Нека бъде светъл ...
  768 
Предложения
: ??:??