4.02.2011 г., 11:45

Ела при мен да помълчиме!

800 0 7

Ела при мен да помълчиме!

 

Във тишината зрее Любовта,

дълбочина се ражда във сърцата ни,

политаме със сребърни крила,

като освободени мигом птици!

 

Ела при мен да помълчиме!

 

В покоя идва Мъдростта

и Светлина отвсякъде струи,

обгръщаме се с Пустотата свята,

на Безпределното Небе.

 

Ела при мен да помълчиме!

 

Почувствай святостта на Истината,

на раждането  и смъртта,

на въздуха и живата вода

и сферата на Майката Земя.

 

Ела при мен да помълчиме!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Филипов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...