4 февр. 2011 г., 11:45

Ела при мен да помълчиме!

802 0 7

Ела при мен да помълчиме!

 

Във тишината зрее Любовта,

дълбочина се ражда във сърцата ни,

политаме със сребърни крила,

като освободени мигом птици!

 

Ела при мен да помълчиме!

 

В покоя идва Мъдростта

и Светлина отвсякъде струи,

обгръщаме се с Пустотата свята,

на Безпределното Небе.

 

Ела при мен да помълчиме!

 

Почувствай святостта на Истината,

на раждането  и смъртта,

на въздуха и живата вода

и сферата на Майката Земя.

 

Ела при мен да помълчиме!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Филипов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...