Ела с дъжда...
Да си поръчам дъжд желая,
можеш ли да предадеш молбата ми?
Сигурно ей-там... в безкрая,
за да ме чуе вятъра.
Искам да съм мокра цялата,
сърцето ми дори да запрозира
и в делтата на утро - бялата -
за твойта лодка ще се взирам.
Под покрив с облаци небето
вятърно косите ми ще сплита
с дъждовна ласка от морето...
За тебе тихо ще попитам
някоя вълна от рая.
(Защото само там такова чувство
е пълноводно и безкрайно)
Тя в търсене веднага ще се впусне...
Да си поръчам дъжд поисках.
Ти чу ме... Пееха греблата.
Слънцето съмнения разплиска.
Видях те! Там. В далечината.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ниела Вон Всички права запазени
