Юлия (Юлияна)
94 402
31.07.2008 г., 21:23 ч.

Елате ми на гости 

  Поезия » Друга
885 0 10
 

ЕЛАТЕ МИ НА ГОСТИ

 

Нямам талант

да пиша сресани,

захаросани стихове,

оцветени с боички

във розово.

Моите раждат се трудно.

Горчиви като живота ми.

Неритмични,

разранени

и грапави.

Като времето, в което живях.

И пиша само понякога -

когато плаче или пее

сърцето ми.

Сега не му е до песен.

А болката...

За нея мълча.

Защото от нея

хората имат достатъчно

пък и... чуждата болка

е храна за хиени.

Домът ми е скромен

(нямам даже камина).

Оставих го пуст.

Сложих ключа

и... заминах.

Сега в него нощем

разхождат се спомени,

а денем паяци мрежи тъкат.

Обичам животни,

но никога нямах

домашен любимец

(не обичам клетки и цирк,

не мога да посегна

на свободата даже на куче).

Нямам кола,

касета със златни бижута,

палта от самури,

нито сребърни прибори.

За децата си лазих в прахта,

но за пари никога не продадох

нито тялото, нито душата си

(а можех да имам богати любовници).

Убивах горещи, греховни желания.

Не можех...  - имах деца

и достойнство.

Нямах много мъже във живота си.

Но на онези, които имах - държах.

А сега - заповядайте.

На гости елате ми.

Хапнете, пийнете, разгледайте.

И, извинете, ако... нещо такова...

са пържолите "ал англе"

(по-снобско е казват).

Затова пък е люта ракията

(като сълзите ми)

и винОто - червено

(като кръв на дете,

ранено в безсмислени битки

на възрастни).

Ако е малко и гроздето кисело,

отново простете -

досега не можА да узрее.

И не се тревожете -

Аз плащам.

Богата съм.

Имам много душа.

И чисти гурбетчийски пари,

със сълзи изпрани.

 

 

 

© Юлияна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??