Елате ми на гости
ЕЛАТЕ МИ НА ГОСТИ
Нямам талант
да пиша сресани,
захаросани стихове,
оцветени с боички
във розово.
Моите раждат се трудно.
Горчиви като живота ми.
Неритмични,
разранени
и грапави.
Като времето, в което живях.
И пиша само понякога -
когато плаче или пее
сърцето ми.
Сега не му е до песен.
А болката...
За нея мълча.
Защото от нея
хората имат достатъчно
пък и... чуждата болка
е храна за хиени.
Домът ми е скромен
(нямам даже камина).
Оставих го пуст.
Сложих ключа
и... заминах.
Сега в него нощем
разхождат се спомени,
а денем паяци мрежи тъкат.
Обичам животни,
но никога нямах
домашен любимец
(не обичам клетки и цирк,
не мога да посегна
на свободата даже на куче).
Нямам кола,
касета със златни бижута,
палта от самури,
нито сребърни прибори.
За децата си лазих в прахта,
но за пари никога не продадох
нито тялото, нито душата си
(а можех да имам богати любовници).
Убивах горещи, греховни желания.
Не можех... - имах деца
и достойнство.
Нямах много мъже във живота си.
Но на онези, които имах - държах.
А сега - заповядайте.
На гости елате ми.
Хапнете, пийнете, разгледайте.
И, извинете, ако... нещо такова...
са пържолите "ал англе"
(по-снобско е казват).
Затова пък е люта ракията
(като сълзите ми)
и винОто - червено
(като кръв на дете,
ранено в безсмислени битки
на възрастни).
Ако е малко и гроздето кисело,
отново простете -
досега не можА да узрее.
И не се тревожете -
Аз плащам.
Богата съм.
Имам много душа.
И чисти гурбетчийски пари,
със сълзи изпрани.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Юлияна Всички права запазени
