zara (Здравка Маринова)
111 448
27.09.2005 г., 6:24 ч.

Елегия 

  Поезия
672 0 2
От изсъхващите клони
падат златнокървави пендари.
Като непрощаващ спомен
есента отново ме завари.

Тъжномрачен дъжд вали,
дъжд вали,не подозира,
че зад сивите стени
лятото в гърдите ми умира.

Локви.Кал.Прогизнал залез.
Вятърът загрижен ме отмина.
А  небето потъмня от жалост-
есен е,а в мен е вече зима.

© Здравка Маринова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??