zara (Здравка Маринова)
112 451
Sep 27, 2005, 6:24 AM

Елегия 

  Poetry
701 0 2
От изсъхващите клони
падат златнокървави пендари.
Като непрощаващ спомен
есента отново ме завари.

Тъжномрачен дъжд вали,
дъжд вали,не подозира,
че зад сивите стени
лятото в гърдите ми умира.

Локви.Кал.Прогизнал залез.
Вятърът загрижен ме отмина.
А  небето потъмня от жалост-
есен е,а в мен е вече зима.

© Здравка Маринова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??