7.06.2007 г., 13:09 ч.
Елегия
Падаща светлина
в замъгленото минало.
Убиваща тишина
в сърцето изстинало.
Капка по капка
се стичат сълзите
и мъката сладка
изпълва очите.
Сама в тъмнината
се свличам на пода,
че е празна душата,
че нямам опора.
Викам без глас -
знам, никой не чува,
потъвам в захлас -
любов се не купува.
Отивай, върви си,
сега и аз си отивам,
че от както със мен си,
всеки ден аз умирам!!!
в замъгленото минало.
Убиваща тишина
в сърцето изстинало.
Капка по капка
се стичат сълзите
и мъката сладка
изпълва очите.
Сама в тъмнината
се свличам на пода,
че е празна душата,
че нямам опора.
Викам без глас -
знам, никой не чува,
потъвам в захлас -
любов се не купува.
Отивай, върви си,
сега и аз си отивам,
че от както със мен си,
всеки ден аз умирам!!!
© Мони Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Чувствата си овладей!
Ако търсиш ти опора
влез на сайта във отбора.