Jun 7, 2007, 1:09 PM

Елегия

Poetry

992 0 1

Падаща светлина
в замъгленото минало.
Убиваща тишина
в сърцето изстинало.
Капка по капка
се стичат сълзите
и мъката сладка
изпълва очите.
Сама в тъмнината
се свличам на пода,
че е празна душата,
че нямам опора.
Викам без глас -
знам, никой не чува,
потъвам в захлас -
любов се не купува.
Отивай, върви си,
сега и аз си отивам,
че от както със мен си,
всеки ден аз умирам!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

petrokam (Петър Варчев)

Моля те, недей!
Чувствата си овладей!
Ако търсиш ти опора
влез на сайта във отбора.

2007-06-07T13:24:10+03:00

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0