Jun 7, 2007, 1:09 PM

Елегия 

  Poetry
643 0 1
Падаща светлина
в замъгленото минало.
Убиваща тишина
в сърцето изстинало.
Капка по капка
се стичат сълзите
и мъката сладка
изпълва очите.
Сама в тъмнината
се свличам на пода,
че е празна душата,
че нямам опора.
Викам без глас -
знам, никой не чува,
потъвам в захлас -
любов се не купува.
Отивай, върви си,
сега и аз си отивам,
че от както със мен си,
всеки ден аз умирам!!!

© Мони All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Моля те, недей!
    Чувствата си овладей!
    Ако търсиш ти опора
    влез на сайта във отбора.
Random works
: ??:??