Елегия на музата
Тази ласкава дамичка - Славата,
откровено проституира.
Тя напира, ухажва ни здравата
и поредната жертва избира.
И додето пиянски овации
си разменяме ние преситени -
алкохолът подсилва мераците
и се блъскат със лакти душите ни.
А във ъгъла като сираче
мръзне Музата - чиста и гола.
Няма сили дори да заплаче.
... И е празен до нея стола.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николай Гюлев Всички права запазени
