20.09.2007 г., 9:12

Eлемаг - войнът на хан Тервел

4.1K 0 4

Елемаг – войнът на хан Тервел

 

Граничната кула, дълбокият ров

зад теб е аула – за мъст си готов.

 

Зад тебе в редици – планински чада,

все предани, смели мизийски сърца.

 

Сурови войници, калени във бран,

пръхти неспокойно жребецът ти вран.

 

Жестока и страшна е тая война,

в която загуби и брат, и баща.

 

Пред другия избор – пръстта да ореш,

от камъни бели да вдигнеш градеж.

 

Сред лютата битка, сред дивата сеч,

съдбата превърна сърпа ти в меч.

 

Шлемът притягаш над погледа сух,

на вопли за милост отдавна си глух.

 

Обхождаш със взора ромейския стан -

безбройни пълчища, прииждаща сган.

 

Подлец и коварен е техният бог,

принасят му дарове – злато в залог.

 

Безумци нещастни - пред кръст от дърво,

смирени, угодно, те свеждат чело.

 

Кълна се във Тангра – дори да умра,

Ювиги мой хане, аз тук ще ги спра!

19.09.2007

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...